Очакваме и Вашите деца да се включат в конкурса и изданията.
Срок за получаване на рисунките - 10 май.
Откриване на изложба с най-добрите и награждаване на първенците - 1 юни.
Лилия Старева, председател на фондация "Детето и фолклора"
Условия за участие в конкурса: „Мъдростта на народа ни” на фондация „Детето и фолклора”
Детските рисунки се приемат постоянно. Отчитането става на детски празник за Първи юни. Получените до 10 май рисунки ще участват за награда и включване в изложба пред 24 май.
С най-добрите рисунки ще бъде илюстрирано поредното издание „Българската народна мъдрост по света”, направено съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина. Българските фолклорни образци ще бъдат преведени на 5-те официални езици на ЮНЕСКО за Европа от български деца, живеещи в чужбина.
В конкурса за илюстрация могат да участват деца от 7 до 18 години. Рисунките им ще бъдат оценявани и премирани в три възрастови групи.
Техниката на рисуване е свободна – цветна, черно-бяла.
Децата от началния курс могат могат да участват с рисунки на формат А4, за останалите форматът е 35/50 см.
Рисунките не се връщат. С най-добрите от тях ще бъдат организирани изложби и подготвяни издания.
Адрес за предаване: София, ул. „Люлин планина”, фондация „Детето и фолклора”, ул. „Солунска” №9, Агенция Уйкпрес или София 1000, п.к. 51
Телефони за контакти: 852 69 43 или 0899 178 664 – Лилия Старева, председател на фондация „Детето и фолклора”
Българските митове
/Как са станали небесните светила, сезоните, хората/
Зорницата или Вечерницата
Обикновено се мисли, че това са две отделни звезди. Наричат ги с имена на мъж и жена. В годината, в която Вечерницата свети по-силно, ще има голямо плодородие и обратно.
Стана и Мильо
Стана и Мильо (или Михо) били брат и сестра. Те били откраднати от турците, порасли в разни места и се забравили. Случило се по-късно да се срещнат и те се залюбили. Когато отишли в черквата да се венчават, кандилата се разлюлели, свещите изгаснали, иконите се раздвижили. Тогава те се разпитали и узнали, че са брат и сестра. Помолили се на Бог и той ги направил две звезди: едната от тях е Зорницата, а другата — Вечерницата. Те вървят една срещу друга и се приближават само веднъж в годината. Когато се доближат, става земетресение.
Денница и Юнак-звезда
Една жена нямала деца. Тя помолила Бог да й даде рожба, па макар и люта змия да бъде. Господ й дал рожба — един син Змия, който, като станал на години, казал на майка си да иде и да му иска за жена царската дъщеря Деница. След известно изпитание, царят дал дъщеря си.
Вечерта, когато младоженците отишли в стаята да си лягат, майката погледнала през ключалката и видяла, че змията станала на голям юнак, до когото седят Св. Петка и Св. Мария, а Денница невеста им прислужва. Майката обадила 3а това на кума, ала когато той отишъл да ги види, младоженецът и невестата хвръкнали към небето. Денницата станала ясна звезда, която виждаме да грее на изток, а на запад грее Юнак-звезда. Тези две звезди се срещат на небето един път в годината и се разделят. Денницата отива към изток, а Юнак-звезда — към запад.
Милан и Милица
Милан и Милица били родени близнаци. Милица била хвърлена от майка си в белия Дунав, където една риба я отгледала. Като пораснала, рибата изпратила Милица да види брат си. Но у дома никой не я познал. Тогава девойката се обадила, казала коя е, но казала още, че от сега нататък ще се виждат по веднъж в годината.
Оттогава Зорницата и Вечерницата се виждат по веднъж в годината, а според някои, на три години веднъж. Целуват се по три пъти и се разминават.
Млечният път
Единици са тези, които смяташ, че се е образувал от млякото на месечината и звездите. Повечето знаят, че гори, за да показва човешкия грях.
Попът крадец
Един поп откраднал слама от една плевня, турнал я в кошове, натоварил кобилата и си тръгнал за дома. В тъмнината той не забелязал, че кошовете били без дъна. Сламата падала по пътя и до в къщи нищо не останало от нея в кошовете. Сламата падала малко отстрани на пътя, по който вървяла кобилата, затова сега по средата на Млечния път се виждат тъмни петна, стъпките на кобилата.
Откраднатата плява била на дядо Господ и той като забелязал, че липсва, изпроводил един ангел да я подири. По дирята ангелът отишъл чак до поповата къща. Тогава Господ казал:
— Нека се запали тая слама и никога да не гасне, 3а да се знае кога поп е крал от божията слама.
Тая слама сега не стои все на едно място, а се мести, защото и попът не седи на едно място, а скита от село на село.
Кумец и кръстник
Едно време един кумец отишъл у кръстника си на гости. През тази година зимата била много зла и нямало храна за стоката, та животните измирали. Кумецът видял у кръстника си камари слама, ала вместо да поиска, решил да открадне. През нощта, докато всички спели, той станал, напълнил един кош със слама и си тръгнал. В тъмнината кумецът не видял, че кошът е пробит и си вървял спокойно, а сламата се ръсела и оставяла след него диря. Когато стигнал у дома си, що да види: в коша не било останало нищо.
На заранта станал кръстникът и видял, че кумецът си е отишъл, без да се обади. Но какво да му прави, така искал, така направил. Излязъл на двора и като видял камарата, познал, че в нея е бъркано, че някой е крал от сламата. Чак сега човекът разбрал каква е работата. Стегнал си опинците и тръгнал по дирята, оставена от разръсената слама. Ходил, каквото ходил и дирята го завела право до къщата на кумеца.
— Бре, куме, бива ли така? Не можа ли да ми поискаш? От кръстник краде ли се, бре!
Кумецът хък-мък:
— Не съм аз, кръстниче, истина ти казвам!
Тогава кръстникът казал:
— Нека се запали тази крадена слама и никога да не гасне, та да се знае и помни кога е кумец крал от кръстник.
Така и станало. Сламата се запалила и гори и до ден днешен.
Земя
Земята е образувана от пръст, извадена от морето, може би от морска пяна или мая изпод водата. В началото била мека като каша. Постепенно, в продължение на много години, се втвърдила.
Как е сътворена земята
Най-напред в началото на света земя и хора нямало. Навсякъде било вода. Имало само Господ и дявол, които живеели заедно.
Един път Господ рекъл на дявола:
— Хайде да направим земя и хора.
— Да направим — отговорил дяволът, — ама откъде да вземем пръст?
— Под водата има пръст — рекъл Господ. — Влез, та извади малко.
— Добре — отговорил дяволът.
— Само че преди да се пуснеш — казал Господ на дявола, — кажи „С божията сила и с моя!" Тогава ти ще стигнеш дъното и ще намериш пръст.
Дяволът се спуснал, но не рекъл първо: „С божията сила и с моя!", ами: „С моя сила и с божия!" Затова не стигнал дъно. На втория път пак тъй направил и пак не стигнал дъно. На третия път вече казал: „С божия сила и с моя!" Едва тогава стигнал дъно и с ноктите си закачил малко пръст.
Тази пръст Господ сложил над водата и станало малко Земя.
Дяволът, като видял това, намислил да убие Господа. Поканил го да спят, та като заспи Господ, да го бутне във водата. Искал да остане само той и да се прослави, като че той уж е направил земята. Господ знаел това, но легнал и се престорил, че спи. Тогава дяволът станал, взел Господ на ръце и тръгнал към водата, за да го хвърли; върви той към водата, а земята расте. Когато не стигнал водата, обърнал се към
другата страна и пак не стигнал водата. Тогава се обърнал и на трета страна и като не стигнал пак водата, турил Господа на земята, па легнал и той. Като поспал малко, хрумнало му, че останала и четвъртата страна. Взел Господа и го понесъл пак към водата, но пак не стигнал до нея.
Тогава дяволът разбудил Господа:
— Стани, Господи, да благословим земята. Виж колко тя порасна, докато ние спахме.
— Когато ти ме носи на всичките четири страни, за да ме хвърлиш във водата, и направи кръст с мене, аз благослових Земята — казал Господ.
Петимата, които стигнали края на земята
Въпреки че според някои дори дяволът не може да намери края на земята, камо ли човек да го направи, имало някога петима мъже. Не се знае как, но те успели да стигнат до края й, където царувала непрогледна тъмнина. От тъмнината мъжете чули глас да говори: „Стойте, не ходете по-нататък. Вземете си от нашата земя, макар че после ще се каете 3а това!" Петимата послушали гласа. Взели си по малко пръст и се върнали назад. Когато дошли на светлината и погледнали взетата пръст, видели, че тя не била обикновена пръст, а чисто злато. Тогава наистина всички захванали да се каят, че не са взели повече от нея.
Как били образувани планините и низините
Когато дяволът не могъл да удави Господ и да царува сам на света, той започнал да тегли парчето земя, на което седял Господ, толкова много го изтеглил, че небето вече не можело да го покрива като капак, както било преди. Ето защо Господ повикал животните на съвет, та да обмислят какво да се направи, че земята отново да се покрие от небето. По съветите на таралежа трябвало Господ да вземе и повдигне тук-там земята и да я стъпче на места, та така да се образуват долини и планини, 3а да се скъси тя, да може небето да я покрива. Господ изкопал и дупки 3а реките и моретата, 3а да не заливат те всичко и да се давят хората. Изкопаната пръст натрупал на купове, та станали планините.
Пак тогава дядо Господ ходел по земята. Ала отсетне хората станали грешни и лоши и той побягнал към небето. Не щеш ли, обаче, след него тръгнала и земята, понеже не желаела да остане без Господ. Всичките й части се надпреварвали коя да бъде по-близко до Бога. Като видял това, Господ рекъл два пъти: „Стой, земьо, аз пак ще дойда при тебе!" И земята се спряла там, докъдето била стигнала. Местата, по които Бог минал, се издигнали по-високо. Това са днешните планини. Други пък останали по-ниско — това са полетата.
За Луната и Слънцето
Луната е хубава девойка, най-хубавата на света. Слънцето, обаче, не й дава да свети по-силно, 3а да не му замъгли славата.
Някога и двете светила греели само през деня- Добре, ала Луната почнала да се хвали наляво и надясно, че тя ако не е, няма тази земя нито да се стопли, нито пък да ражда нещо.
Много време продължавала тя така да се хвали.
— Ако не съм аз — думала, — нищо няма да се ражда на тази земя и всичко ще тъне в мрак.
Днес тъй, утре тъй, най-накрая на Слънцето му дошло до гуша, отишло при майка си и й казало:
Кажи, майко, какво да правя с тая Месечина? Не мога да трая вече хвалбите й. Че нали и аз грея на този свят и нали u аз давам топлина и светлина на земята. •
Майката се почудила, почудила, па му рекла:
— Ако я чуеш още веднъж, че се хвали, вземи едно волско лайно и с него я плесни по устата.
Слънцето така и сторило. Като видяло, че тя продължава да се хвали, то взело едно волско лайно и я плеснало по устата с него, а лайното се размазало по цялото й лице и там си и останало. Оттогава насетне Слънцето и Месечината се скарали и Слънцето грее само през деня, а тя — само през нощта. Все се гонят, ала не могат да се стигнат. Бягат един от друг.
Някои казват пък, че Слънцето било виновно 3а скарването. То било много нервно и веднъж изпъдило сестра си. Напразно майка му се молила да я прибере отново, но то не се съгласило и скоро забранило на майка си да се среща с Луната. Оттогава Луната избягвала да среща както майка си, така и Слънцето. Затова изгрявала вечер, когато Слънцето залезе, а щом наближи Слънцето да изгрява, залязвала.
Защо не се срещат Слънцето и Месечината
В началото Слънцето живяло със сестра си — Месечината, на земята, а като порасло, поискало да се ожени 3а нея. Един ден се събрали всички сватове, животни, 3а да сгодят момата. Между тях бил поканен и таралежът — дядо Драгич. Всеки от сватовете, като оседлал коня си, турил му 306 да яде. Като разговаряли 3а женитбата, запитали и дядо Драгича, който дотогава все си мълчал, да си даде мнението. Дядо Драгич се обадил и казал:
— Сватбата ще стане, ако моят кон си е изял зобта.
Всички се изсмели на неговата глупава мъдрост, но отишли да проверят и намерили в зобницата студен камък. Като го питали Защо е турнал на коня си камък да яде, той отговорил:
— Като искат да оженят Слънцето, ще се народят малки слънца, та всички заедно ще изгорим. И последната трева по Земята ще изгори. Затова искам още отсега да науча коня си да яде камъни. Но той не иска да ги яде, та сватбата не може да стане.
Другите животни, като изслушали тая чудна глава, стария сват Драгич, решили да направят така, че Слънцето и Месечината да не се срещнат вече никога и да ги разделят завинаги, 3а да не запалят земята.
Оттогава Слънцето и Месечината се разбягали, и досега все бягат, като колелетата на колата. Да не се срещнат и да не запалят земята.
Как са се получили фазите на Луната (или 3а Огледалото на циганина и други приказки)
Някога Господ си имал една кутия с огледало. Един циганин отишъл при него и му казал:
— Защо не изнесеш, Господи, тая кутия, ами я държиш вътре?
После грабнал кутията и литнал нагоре. Спрял се чак на небето. Там и сега циганинът държи огледалото. Образът, който виждаме на Луната, е неговият. Сигурно затова някои казват, че тя е циганин, защото е тъмна, а Слънцето е българин, защото е бяло. Когато циганинът държи огледалото право към нас, Луната се гледа пълна, а когато го завърти настрани, тогава тя се вижда изядена. Обърне ли огледалото съвсем, нямаме Луна. Така стават и фазите на Луната.
Защо баба Марта ту плаче, ту се смее
Голям Сечко и Малък Сечко са двама братя. Те си имали една сестра — баба Марта. Тримата си имали едно лозе и цяла година го гледали. Дошло време, обрали гроздето и си направили три бъчви вино.
Чашка по чашка, всяка вечер, пийвали си двамата братя и изпили своето вино. Баба Марта нищо не знаела, а те, чашка по чашка, започнали и от нейното вино да пият. Така докато го изпият до капка. Дошло време и 3а месеца на баба Марта. Поискала и тя да се почерпи. Отишла и потърсила от виното в своята бъчва. Но тя била съвсем празна. Братята й били изпили всичко. Разфучала се баба Марта, разлютила се, разсърдила се на братята си, че изпили виното й. Сърдила се, сърдила се, пък току се засмяла и спряла да плаче 3а виното. Най-накрая казала: Какво пък, нали моите братя са го изпили, не са чужденци.
Така баба Марта ту плаче, ту се смее.
Брака между небето и земята
Дълго време на земята била страшна суша. Никакъв дъжд не бил валял с години. Тогава небето и земята решили да се оженят. Отпразнували събитието много тържествено. Вдигнали голяма сватба. На нея имало много гозби, толкова много, че с тях се нахранили всички животни.
Веднага след сватбата започнало да вали и този дъжд донесъл плодородие на хората. Чрез дъжда и лъчите на слънцето, под които зреели плодовете на земята, младоженците се свързвали и така тяхната връзка дарявала земните жители с изобилие.
От брака между небето и земята се родила Луната. T03и брак продължил дълго. Чак докато Господ вдигнал небето високо над хората.
Как са сътворени Слънцето и звездите
Още когато светът не бил направен, Христос бил роден. Kaтo малък той все покрай баща си ходил и все 3а полите му се държал. Чак мъка му било на Бога, че малкият Христос все по него ходи.
— Не ходи все по мене, чедо — говорел му Господ. — Седни си на земята, поиграй си нещо.
И като слушал тия думи, веднъж малкият Христос слязъл от коляното на Бога и седнал на земята да си поиграе. Първата му игра била да копае с тесла земята и да си направи кал. От калта си направил топки 3а чудо и приказ и ги натрупал да се сушат.
Ходил Господ, шетал нагоре надолу и наминал да види какво прави син му. Като го видял изпоцапан от калта и в ръцете, и в лицето, застоял се да види какво прави, че така се е изцапал.
— Море, защо така си се намазал, бре синко? — рекъл му. — Каква е тая кал що си направил пред тебе?
— Топки 3а игра си правя, тате — му рекъл Христос.
— Добре си направил топки, чедо — рекъл Господ. — Ала Защо са ти толкова много, какво ще правиш с тях?
— Ще си ги хвърлям, тате, нагоре и ще си играя с тях.
— Е, щом така ще си играеш — му рекъл Господ, — я хвърли ей оная, по-голямата топка нагоре, да видим докъде ще я хвърлиш.
С голяма радост Христос послушал татко си, та грабнал голямата топка и я метнал нагоре към високото небе. С божията благословия тя отишла много надалече, застанала на едно място и станала Слънце. Начаса светнало толкова силно, че човешките очи не можели в него да погледнат. Сложил си и малкият Христос двете ръце пред очите, да не ослепее от Слънцето.
— Е, синко, виждаш ли голямата топка как я направи да свети като Слънце. Я разхвърли всички топки нагоре, та и те като нея да станат.
— Да ги хвърля, тате, всички — му рекъл Христос, — ала те моля да направиш така, че да не светят толкова много като голямата топка, та не мога да гледам в нея.
— Добре, чедо, ти хвърляй топките, пък аз знам как да ги направя — му рекъл Господ.
Тогава Христос грабнал всички топки с двете си ръце и започнал да ги хвърля — наляво, надясно, нагоре, надолу. Всич ки се разпръснали по широкото небе и всяка застанала на мястото, както я благословил Господ. Едни благословил да бъдат Месечина, други — големи звезди и най-малките — по- малките звезди.
Като видял Христос, че всичките му топки застанали високо и че няма с какво да си играе, започнал да хвърля земя от нивата към небето. Ала и тая земя Господ бил благословил, и от нея станали най-ситните звезди. Ето така се сътворил светът.
Трите моми
|
лишринимия
|
